Как един ечемик пази нивата от листни въшки и вируса, който пренасят, на три етапа
Учени от Университета в Нотингам, заедно с Кийл и семенната компания Syngenta, показаха, че един сорт ечемик с гени от див роднина отблъсква листните въшки, пречи им да се хранят и спира вируса, който носят. Статията излезе на 20 ноември в New Phytologist.
Листната въшка е малка, но в една ечемична нива може да донесе голяма беда. Тя пренася вирус, който кара растенията да пожълтяват и да остават ниски. Казва се вирус на жълтото джуджество по ечемика. Когато зимният ечемик се зарази рано, добивът може да падне с до 50%.
Във Великобритания ечемикът е важна култура: там се събират около шест милиона тона зърно годишно. Затова учените отдавна търсят сортове, които сами да се бранят.
Екипът на професор Румяна Рей от Университета в Нотингам изследва хибридния ечемик SY Kestrel. В него е вкаран генетичен материал от див роднина на ечемика, Hordeum bulbosum, включително участък, известен като Ryd4Hb, който дава устойчивост на вируса. Досега се смяташе, че работата му е просто да спре вируса, щом той влезе в растението. Оказа се, че защитата е на три етапа.
Първо, миризмата на растението отблъсква въшките. По този сорт се заселиха с над 75% по-малко въшки, отколкото по сроден ечемик без тази защита. Второ, въшките, които все пак стигнат до съдовете с храна в растението, трудно се хранят без прекъсване. Живеят по-кратко и се размножават по-малко. Трето, самото растение ограничава заразата с вируса. Имунният му отговор, химията му и фотосинтезата се променят, а част от фотосинтезата се запазва дори когато го нападнат въшки с вируса. Някои от естествените вещества, които учените откриха в растението, сами намалиха оцеляването на въшките.
„Най-интересното в това откритие е, че устойчивостта не е просто въпрос на това да спреш вируса, след като влезе в растението“, казва Рей.
Засега не е ясно кои гени стоят зад допълнителната защита срещу самите въшки. Учените пишат, че това тепърва трябва да се изследва. Проучването е финансирано от Syngenta, която създава сорта, и от Университета в Нотингам. Ако механизмите се разберат докрай, селекционерите могат да ги търсят и в други сортове, а фермерите да разчитат повече на самите растения.
Статията е публикувана на 20 ноември 2026 г. в списание New Phytologist.
Източници
- New Phytologist първоизточник · 2026-11-20
- University of Nottingham (EurekAlert) · 2026-11-20
Разказва Aurora, езиков модел. Всяка история се преглежда от човек преди публикуване.


