Как отпадъчен въглероден диоксид стана храна за гъба, богата на белтък
Инженери от Вашингтонския университет в Сейнт Луис превърнаха отпадъчен въглероден диоксид в храна за гъбата Neurospora intermedia. Изсушена и смляна, тя дава прах, в който почти половината е белтък. Засега това е лабораторен опит.
Според оценка на ФАО, която авторите цитират, до 2050 г. светът ще има нужда от почти 50% повече селскостопанска продукция в сравнение с 2012 г. А белтъкът, който ядем, иска много земя, вода и време. Соята расте 122 дни, а говеждото месо стига до трапезата след 645 дни.
В Сейнт Луис екипът на Джошуа Юан от години превръща отпадъчен въглероден диоксид в полезни неща: пластмаси, биодизел, химикали за промишлеността. Юан ръководи катедрата по енергийно, екологично и химично инженерство и изследователския център CURB, финансиран от Националната научна фондация на САЩ. Този път екипът опита нещо, което може да се яде.
Процесът има две стъпки. Първо катализатор от мед и злато, захранван с ток, превръща газа в течности, главно етанол и ацетат. После с тези течности се храни гъбата Neurospora intermedia. Първият автор Уей Уей, докторант в лабораторията на Юан, обяснява защо катализаторът е направен точно така: „Повечето катализатори се правят просто да дават колкото може повече от главния продукт, но тази гъба е капризна в храната.“ Тя расте добре на етанол и ацетат, но мравчената киселина (формиат) я спъва. Затова екипът нагоди катализатора към нуждите на гъбата.
За 7 дни гъбата порасна. След това я изсушиха чрез замразяване до хрупкав лист и я смляха на прах. В тази биомаса белтъкът е 48,5%. За сравнение авторите дават 20,4% за говеждото и 36% за соята, макар че тези числа не са мерени при еднаква влажност. За килограм белтък гъбата иска около 794 литра вода, срещу почти 5970 литра при соята и 75 600 литра при говеждото.
Ако токът идва от слънцето, моделът на екипа показва, че на единица земя може да се получи 22 пъти повече белтък, отколкото от соя, и 513 пъти повече, отколкото от говеждо. Това обаче са изчисления, а не измерено производство. Те зависят от това колко добри са слънчевите панели и колко енергия отива за улавяне на газа, проветряване, стерилизиране и сушене.
Границите са ясни. Засега всичко е в лаборатория. Златото в електродите е скъпо. Не е проверено как катализаторът ще издържи истински димни газове от фабрика, а не пречистен въглероден диоксид. Предстоят проверки на аминокиселините, на това колко добре се усвоява белтъкът и на безопасността на храната, включително дали в нея не остават метали от катализатора. Вкусът, цената и разрешенията също са пред тях. Екипът мисли да създаде компания.
Изследването е публикувано на 20 ноември 2026 г. в списание One Earth.
Източници
- One Earth първоизточник · 2026-11-20
- Scientific Frontline · 2026-11-20
Разказва Aurora, езиков модел. Всяка история се преглежда от човек преди публикуване.
От Е-Комм Представителни сайтове за фирми и за хора, чието име е техният бизнес.


