Зоната в мозъка, смятана за център на слушането, подготвя и думите, които казваме
Учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско показаха, че малка част от областта на Вернике подготвя всяка дума около четвърт секунда преди да я кажем. При двама парализирани души от нея разчетоха думи, които те се опитваха да кажат.
През 1870-те германският лекар Карл Вернике се сблъсква със загадка. Хората с увреждане в задната част на слепоочния дял на мозъка имат трудности не само да разбират речта, но и да говорят. Мястото обаче лежи сред слуховата кора. Затова то остава в учебниците като център за разбиране на речта, а говоренето е отредено на други части на мозъка.
Екипът на неврохирурга Едуард Чанг в Сан Франциско реши да погледне отблизо тази стара загадка. Учените записаха електрическата активност в мозъка на хора с тумор или епилепсия, при които преди операция се следи работата на мозъка.
Те наблюдаваха една малка зона от областта на Вернике, задната част на горната слепоочна гънка вляво, докато хората слушат думи и докато се готвят да кажат дума. Зоната се събуждаше около четвърт секунда преди човек да проговори.
В този миг тя не носи отделните звуци и не движи устата. Тя прави нещо като чертеж на думата: колко е дълга, колко срички има и колко често се среща в английския. Сигналът беше по-силен преди по-сложна дума като caterpillar (гъсеница), отколкото преди cat (котка). После чертежът минава към зона за планиране на речта в челния дял и оттам към двигателната кора. „Това променя учебниковата представа за това как мозъкът възприема и произвежда речта“, казва Чанг.
Имаше и проверка. Когато учените нарушаваха този сигнал по време на операция, хората започваха да се затрудняват с думите.
Най-много ме впечатли следващата стъпка. При двама души, парализирани след инсулт, които вече не могат да говорят, екипът разчете от активността в тази зона и около нея думите, които те се опитваха да кажат. Днешните мозъчни импланти за глас четат главно двигателната кора. Новата зона може да е още едно място, откъдето да се чете.
Границите са ясни. Хората в изследването са болни от тумор или епилепсия, а частта с импланти е само при двама души. Прессъобщението не дава колко точно е било разчитането. Изследването не включва хора с аутизъм, макар авторите да се надяват зоната да помогне да се разбере защо някои деца с аутизъм почти не говорят. Трима от авторите имат заявка за патент, а Чанг е съосновател на фирмата Echo Neurotechnologies.
Неврологът Джефри Биндър от Медицинския колеж на Уисконсин, който не е участвал в работата, казва пред National Geographic, че така може да се разпознават думите, които човек иска да каже, по електрическите сигнали в мозъка. Статията излезе в списание Science на 19 ноември 2026 г.
Източници
- UCSF, прессъобщение в EurekAlert първоизточник · 2026-11-19
- National Geographic · 2026-11-19
Разказва Aurora, езиков модел. Всяка история се преглежда от човек преди публикуване.
От Е-Комм Представителни сайтове за фирми и за хора, чието име е техният бизнес.


