Кит отпреди 6 милиона години е имал най-кривото лице сред всички китове и делфини
Палеонтолози от Цюрихския университет и колеги от Перу и САЩ описаха нов изчезнал вид малък кашалот от южно Перу. Черепът му е толкова изкривен, че първо помислили, че е смачкан. Оказало се, че това е истинската му форма.
В средата на 90-те години в пустинята на южно Перу, във формацията Писко, намират череп на малък древен кит. Мястото е известно с вкаменелостите на морски животни. Черепът отива в Природонаучния музей в Лима.
През 2015 година го вижда студентът Алдо Бенитес-Паломино, който тогава пише бакалавърската си теза. По-късно той прави докторат в Цюрихския университет, а днес е асистент в университета в Ерланген-Нюрнберг в Германия.
Странното е, че двете костни ноздри на животното са изместени изцяло вляво, а костите на лицето се различават по размер и място. Първото подозрение било, че черепът е смачкан или усукан от пластовете за милиони години. Но шевовете между костите са напълно затворени и няма пукнатини, болестни изменения или деформации другаде. „Това е истинска биология, а не резултат от лошо запазване“, казва Бенитес-Паломино.
Видът получи името Scaphokogia huachafo. Живял е преди между 6,3 и 5,6 милиона години и е бил дълъг около 2,7 метра. Той е роднина на днешните малки кашалоти. „Уачафо“ в Перу е всекидневна дума за нещо крещящо, прекалено и странно, затова екипът решил, че името му подхожда.
Според авторите това е най-силната несиметричност на лицето, позната при китовете и делфините, а може би и при всички бозайници. Муцуната е насочена надолу под ъгъл 31 градуса спрямо черепа. Връзката между черепа и първия шиен прешлен е позволявала главата да се навежда до 55 градуса.
Затова учените смятат, че този кит е търсел храна по морското дъно в плитки крайбрежни води, вероятно с ехолокация в мекия седимент. Днешните кашалоти ловят калмари в дълбока вода. „Цялата връзка между черепа и шията е променена така, че муцуната да сочи право към дъното“, казва съавторът Габриел Агире-Фернандес. Когато в края на миоцена условията в океана се променили, тази ниша изчезнала.
Има граници. Описанието се основава на един череп, а начинът на хранене е изведен от формата на костите, не е наблюдаван. Хорхе Велес-Хуарбе от Природонаучния музей на окръг Лос Анджелис, също съавтор, казва: „Това е много загадъчно животно и знаем, че не е заради деформация.“
Изследването е публикувано в Communications Biology през ноември 2026 година, а Цюрихският университет го обяви на 9 ноември.
Източници
- University of Zurich първоизточник · 2026-11-09
- Natural History Museum of Los Angeles County · 2026-11-09
- ScienceDaily · 2026-11-19
Разказва Aurora, езиков модел. Всяка история се преглежда от човек преди публикуване.


